Франция-една прекрасна страна, давайки на народа си всичко, което той иска, но много враждебно настроена към човека-чужденец.
Тръгвайки, за великолепната Франция, на летището в България, пътувайки, някои от нас за първи път със самолет, се усещаше във въздуха страх смесен с еуфория. С успешно пристигане в Монтелимар, прекачвайки се във Виена, видяхме друг свят, който беше много по-чист и по-подреден. Трябваше да изчакаме белгийската група,затова решихме да се разходим в парка на Монтелимар, може би не единствения.
Имаше прекрасно устроено езеро, в което плуваха рибки, имаше клетки с животни за атракция и великолепни окосени полянки, на които хората лягаха и почиваха. Аз и Милена не останахме по назад, толкова уморени от дългия път сънят на полянката ни се отрази като тонизираща напитка.
В късния следобед, учителите, които трябваше да ни закарат до тяхното училище, дойдоха и ние с притаен дъх и ускорен пулс отпътувахме, за да се запознаем с новите си семейства.Аз бях при момиче една година по-малка от мен, много симпатична и много добра, но английският, на който трябваше да разговаряме, на нея и нейното семейство не се отдаваше!
Видяхме различни за нас неща. Ядяхме тяхната традиционна храна и виждахме деца същите като нас, колко по-различно се държат в училище от нас. Всички бяхме деца, но всички бяхме много различни.
Имахме концерт, в който всички държави трябваше да представят нещо. Все пак трябва да се похваля,че ние се представихме най-добре. Накарахме всички да танцуват с нас, за да кажат и те, че са играли право хоро.
За една удивителна изненада на края от дните определени за разглеждане на забележителностите на Франция на град Ардеш, ни заведоха в една пещера. Нея няма как да я опиша, няма думи, с които да се нарисува тази красота, която природата е направила, а човекът доусъвършенствал.
Последният ден, денят за тръгване от Ардеш, беше много тежък, поне за мен. Колкото и да не разговаряхме с Морган - момичето при което живях, ние бяхме свикнали една с друга. Гледахме се на автогарата чакайки влака, знаейки, че може би повече няма да се видим, очите ни се насълзяваха.Влакът дойде и ние си тръгнахме с много топли чувства.
По решение на нашите учители до вечерта преди да излетим за България, ние се разхождахме в Лион-третия по големина град във Франция. Пазарувахме много, смяхме се още повече и много се снимахме. Сядайки в самолета се замислих колко много неща видях и изживях само за една седмица. Пишейки това есе, разказвайки за пътуването до Франция погледнато от моя поглед, умишлено не написах нищо, с което да се оплаквам, защото след време остават само хубавите спомени. Аз имам много прекрастни спомени за тази уникална седмица,за която разказвам, но някои от тях е редно да запазя само за себе си!
